Daniel 1

Авторите на пророческите книги са мъже, които са заемали позицията на пророци, т.е. те са били избрани от Бог да играят ролята на посредници между Него и хората и да оповестяват на народа словото, което Той им е открил. Даниил не е пророк в този тесен смисъл на думата. Той е висш сановник в двора на няколко езически царе, като е притежавал и пророческа дарба. Книгата на пророк Даниил е от времето на вавилонския плен (586 – 538 г. пр. Хр.) и съгласно еврейската и църковната традиция е написана от самия Даниил. Авторът говори в първо лице и оповестява, че е получил откровения от Бога. Исус Христос, говорейки за бедствията на последните дни, се позовава на пророчествата на Даниил (Мат. 24:15).

Съществуват обаче и историко-критични изследвания, според които части от книгата може да са написани и в по-късна епоха – около 170 – 165 г. пр. Хр.

Материалът в книгата на пророк Даниил е разнороден: първите шест глави имат историкопознавателен характер, а глави 7—12 са посветени на четири пророчески видения, някои от които имат месиански характер.

Даниил в царския палат на Навуходоносор

1 ^a В третата година от царуването на Юдейския цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор дойде до Йерусалим и го обсади.

2 ^b И Господ предаде в ръката му Юдейския цар Йоаким и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в светилището на своя бог, и внесе съдовете в съкровищницата на своя бог.

3 ^c Царят заповяда на началника на евнусите си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, т. е. от царския род и от благородните,

4 ^d юноши без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, за да ги учи на учението и езика на халдейците.

5 ^e И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.

6 А между тях бяха, от юдеите, Даниил, Анания, Мисаил и Азария,

7 ^f които началникът на евнусите преименува, като нарече Даниил Валтасасар, а Анания – Седрах, Мисаил – Мисах, и Азария – Авденаго.

8 ^g Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.

9 ^h А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на евнусите.

10 И началникът на евнусите каза на Даниил: Аз се боя от господаря си, царя, който определи ястието и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите, вашите връстници, и така да изложите главата ми на опасност пред царя.

11 Тогава Даниил каза на надзирателя, когото началникът на евнусите беше поставил над Даниил, Анания, Мисаил и Азария:

12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде да ядем зеленчук и да пием вода;

13 после нека бъдат прегледани пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш, постъпи със слугите си.

14 Той ги послуша за това и ги опита десет дни.

15 И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всички юноши, които ядеха от изрядните ястия на царя.

16 И така, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.

17 ⁱ А на тези четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.

18 На края на дните, когато царят беше заповядал да ги въведат, началникът на евнусите ги въведе пред Навуходоносор.

19 ^j След като царят разговаря с тях, между всички тях не се намери подобен на Даниил, Анания, Мисаил и Азария; затова те стояха пред царя.

20 ^k И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, ги намери десет пъти по-добри от всички влъхви и вражалци, които бяха в цялото му царство.

21 ^l И Даниил остана до първата година на цар Кир.